Твоите питащи оч?са тъжн?br />
Твоите питащи оч?са тъжн? Те иска?да узная?мислит?ми,
какт?луната иска да измери дълбочинат?на морето.
Аз съ?разкри?живота си пред твоите оч?от край до край,
бе?да спотайва??да скътва?нищо. Зату?не ме познаваш.

Да беше само скъпоценен камъ?
може?на ст?парчет?да го раздро? ?да нанижа огърлица на шията ти.
Да беше само цвет?– кръгло, малк??благоуханн?
може?да го откъсн?от стъблото му ?да закича ?него твоите коси.

Но то, любима, ?сърц? Къде са бреговет?му, къде ?дъното?
Пределит?на това царств?са непознат?за те??вс?па?ти си му царицата.

Да беше само ми?на удоволстви?
то би разцъф?ло ?отпуснат?усмивк??ти за ми?би я ви?ла ?разчел?
Да беше просто болк?
то би се разтопил??бистри сълз? огледали ?безмълви?на?съкровенат?му тайн?

Но то, любима, ?любо?
Насладат??болкат?му са безкрайн?
?безграничн?са богатствот??бедностт?му.

То ?току до те?– като живота ти, но ти докрай не ще го опознаеш никога.

Рабиндрана?Таго?/span>

 "Обикна?мълн?: на?пепе??мъгл?? ?огнени стрели до смър?ме устрел? ??търъ?разкри пред нея участт?ми – ка?страда? ка?го?, ка?страшн?ме боли. ? вижд??скръбт? ?смерча на страстта ми – ?от очит?ми какъ?поро?вали. Безумн?ме влеч?високия??поле? ? св? яръ?пъ??сърцет?ми всел? Ил?един къ?друг преградите ще сринем, ил?плътта ми ? докрай ще овъгли." (ИБ?АЛ АРАБ?

es.net/https://samuraivk.blog.bg/